Куникльо, решителният малък заек-снежанка (част 2 от 2)

Гордо разбра колко много е изплашил Куникльо, заекът-снежанка. "О, съжалявам, че те изплаших, малък заек. Моля те, не се страхувай! Би трябвало да ти благодаря за всички тези съставки, които ми донесе. Толкова съм щастлива, че най-накрая се срещнахме."

Главният готвач на Селото на Дядо Коледа се усмихна приятелски и Куникльо се отпусна малко. "Разбира се - обясни Гордо, - аз не съм гологлав, така че не мога да ви разбера, но може би мога да се досетя. Изглежда, че може би си малко срамежлив?".

Куникльо кимна. Уау, не мога да повярвам - помисли си той, - той не е разстроен, че съм тук!

Гордо се усмихна: "Сигурно наистина харесваш кухнята, изглежда, че познаваш добре съставките си".

Куникльо отново гордо кимна с глава.

"Тъй като именно ТИ намери Светещите пролетни кълнове, Корена от бонбонен конец и Плодовете от дъвка, както и други съставки, и помогна да направя последните си ястия толкова вкусни за всички елфи в Селото на Дядо Коледа, имам много специална мисия, за която бих се радвал да ми помогнеш", каза Гордо. "Искате ли да работите с мен по този проект?".

"Гордо иска да му помогна!". И с размахване на пухкавата си опашка и пощипване на дръпнатия си нос Куникльо скочи от радост... и едва не падна от плота! Упс!

Гордо се засмя: - Приемам това за "да"! Но първо трябва да се наспя добре. Ще се видим утре!"

Главният готвач се отправи към леглото си, изтощен от късната нощ! Куникльо също се отправи към дома си, към уютното си гнездо в гората. Но той беше толкова развълнуван, че едва успя да заспи!

На следващия ден Куникльо седеше на обичайното си място, за да наблюдава, и се чудеше за какво ли Гордо има нужда от помощта му. Денят мина нормално, а готвачите на Капунки бяха заети с подготовката на пролетния празник на следващия ден. Трудно беше да се задържиш неподвижен, чакайки края на деня, когато останалите елфи най-накрая се прибраха по домовете си.

След като те си тръгнаха, Гордо тръгна към вратата, за да се огледа, чудейки се дали Куникльо някога ще се появи. Най-много се изненада, когато видя заека да се промъква през прозореца. "Значи така си влизал!"

Куникльо размърда уши, нетърпелив да научи как ще помогне на своя герой.

Елфът приклекна, за да сподели плана си: "Утре е пролетният празник, но аз съм приготвил допълнителна изненада за всички. Специална рецепта за шоколадови яйца, върху която работих. Но не знам дали ще успея да направя достатъчно сам. Можеш ли да ми помогнеш?"

Куникльо скочи във въздуха и направи салто. Разбира се! - помисли той развълнувано. Гордо кимна, приемайки отговора на щастливия заек като "Да!".

Гордо отмерваше съставките, докато Куникльо бързаше напред-назад из килера, носейки всичко, от което готвачът се нуждаеше. Работата беше трудна, но малкият заек бързо намираше точно това, което беше необходимо.

Товар след товар от шоколадови яйца влизаха и излизаха от многобройните фурни, докато двамата работеха заедно до късно през нощта. Успяха да сготвят и охладят всичко, като до изгрева на слънцето оставаха само няколко часа.

След часове на приготвяне на яйцата-изненади оставаше само да ги опаковат и да доставят лакомствата. Куникльо изпусна голяма зъбчата прозявка и се огледа наоколо. О, не! - осъзна той, - Гордо е заспал!

Малкият заек скочи и леко удари елфа по главата няколко пъти... нищо. Той почука шумно със задната си лапа по пода... нищо! "О, боже, ами ако не мога да го събудя? Може би просто има нужда от кратка почивка, а аз междувременно ще опаковам яйцата!

Куникльо направи точно това, подскачайки около щанда с ярко боядисаните торбички, които Гордо беше сложил, като пускаше по едно вкусно яйце във всяка от тях. Опита се да ги опакова колкото се може по-шумно, надявайки се това да събуди спящия елф. Но колкото и да се опитваше, малкият заек не можеше да накара Гордо да се събуди, той беше прекалено уморен!

"Какво да правя? Ако яйцата не бъдат донесени, цялата тази работа ще бъде напразна. Не мога да подведа Гордо. Куникльо мислеше колкото можеше, докато подскачаше напред-назад из стаята, когато изведнъж му хрумна идея!

По-рано същия ден той бе видял един елф от Крафтинг да минава покрай прозореца на кухнята и да вози зад себе си миниатюрна детска шейна. Ако успее да я намери, помисли си Куникльо, тогава ще може да пренесе всички яйца из селото, за да ги достави!

Куникльо тръгна към работилницата за играчки, решен да намери начин да влезе вътре. Когато стигна там, с радост откри, че вратата е леко открехната. Един от занаятчиите сигурно е работил до късно и е забравил да я затвори на излизане!

Той се промъкна вътре, нащрек, за да не би наоколо да има някой, и си проправи път покрай работните маси и купчините играчки в процес на изработка. Какъв късмет! - помисли си той, когато видя търсената от него шейна да седи до една от задните работни маси. Изглеждаше, че е точно по размер за него, а отпред имаше дори ремъци!

Куникльо внезапно замръзна, когато чу, че някой се движи от другата страна на стаята, и се хвърли зад шейната, като се сгуши и скри.

Не влизай тук, не влизай тук - надяваше се той на себе си. След няколко напрегнати мига Крафтът си тръгна, като затвори вратата след себе си. "О, не! Как ще се измъкна оттук сега!

Куникльо подскочи и се блъсна във вратата. Нямаше късмет, тя беше твърде тежка, за да може да се помръдне. Ушите му увиснаха от разочарование. Той се оживи, когато видя няколко кашона, подредени близо до вратата: "Няма да се предам! Може би ще успея да избутам една от тези кутии до вратата и да ги използвам, за да достигна дръжката".

Той прескочи до кашоните и ги бутна колкото може по-силно, като се напрягаше срещу кашоните. Много бавно една от тях се разхлаби и започна да се плъзга, сантиметър по сантиметър. На Куникльо му се наложи да направи няколко почивки, преди най-накрая да ги плъзне пред дръжката на вратата.

Задъхан от това усилие, той скочи върху кашоните, като посегна към дръжката. Тъкмо успя и се задържа достатъчно дълго, за да дръпне дръжката надолу. С облекчение вратата се отвори.

Куникльо се сгромоляса надолу и се втурна обратно, за да издърпа шейната навън и да се върне в кухнята.

Преизпълнен с решителност, Куникльо натовари всички шоколадови яйца в шейната и влезе в ремъците. Отначало беше малко тромав, тъй като шейната-играчка не беше наистина предназначена за заек-снежанка, но накрая се справи. Държеше задните си лапи точно както трябва, за да може да се плъзга, сякаш караше ски, и скоро набра скорост.

Ууууш! Малкият заек обикаляше със ски из селото на Дядо Коледа с миниатюрната шейна, като пускаше яйца във всяка от къщичките на елфите. Това е тежка работа и Куникльо трябваше да прави много пътувания напред-назад от кухнята, за да презарежда. Точно преди да изгрее слънцето, той достави последните яйца и забърза шейната обратно към Работилницата за играчки. Той беше изтощен!.

Когато слънцето събуди селото, се чуха викове на вълнение, когато събудилите се елфи намериха своите ранни лакомства за пролетния празник. "ВКУСНО!" Те възкликнаха и извикаха от радост. Тези шоколадови яйца са най-хубавите!" - възкликнаха те. Могат да бъдат направени само от Гордо!

Благодарните елфи се запътиха към кухнята, за да благодарят на главния готвач, но за тяхна изненада откриха, че той хърка на стола до пейката си!

Но след това елфите видяха, че той не е сам.

...В скута му бързо заспал малък заек-снежанка.