Мишката, която ядеше книги (част 2 от 2)

След бърза закуска Ланки и Тибо се отправиха към библиотеката на Дядо Коледа, където Гордо ги чакаше нервно.

"Котката хвана мишката!" - каза Гордо. "Сложих я в клетка. Бедната, тя се страхува до смърт."

Тримата елфи се отправиха към една малка клетка, гледана от черната котка, която изглеждаше много горда. Тибо му благодари и му обеща специално ястие от сурова риба.

"И така, ти ли си този, който гризе детските книжки?" Ланки попита мишката. "Това ново нещо ли е в селото на Дядо Коледа? Сега ли вие, мишките, обичате да ядете хартия?"

Изглеждайки виновна, мишката изглеждаше вкаменена. Тя започна да пищи.

"Изглежда така, сякаш се опитва да ни говори", каза Тибо, "но не разбирам нито една нейна дума".

"Да я заведем при един елф от Холуджа" - каза Ланки. "Те знаят как да общуват с животните. Те ще разберат какво се опитва да ни каже."

Ланки и Тибо занесоха мишката при един стар елф от Холхуджа, който беше зает да храни северните елени в обора. Те му разказаха за ситуацията в библиотеката. Старият елф отиде в един далечен ъгъл на обора, за да поговори насаме с мишката. След малко се върна при тях.

"Мислехте, че имате проблем с мишката - обясни старият елф и се усмихна. "Но изглежда, че вместо това имате ситуация с елф."

"Какво имаш предвид?" - попита Ланки.

"Трябва да кажеш на елфа Гордо да спре да яде бисквитите на госпожа Клаус по време на смяната си", каза старият елф. "Той разпръсква сладките трохи по книгите с пръсти, което ги прави неустоими за мишката. Също така иска да знаеш, че много съжалява за щетите, които е нанесла".

"Знаех си, че Гордо има нещо общо с това!" - възкликна Ланки. "Кажи на мишката, че оттук нататък трябва да си стои в обора и че не ѝ е позволено да ходи повече в библиотеката."

Ланки и Тибо благодариха на стария елф и се върнаха при Гордо, който закусваше, преди да си легне за остатъка от деня. Ланки го упрекна:

"Добре знаеш, че е забранено да се яде в библиотеката! Детските книги са много важни. Към тях трябва да се отнасяме внимателно."

"Но захарта ми помага да остана буден през тези дълги и самотни нощни смени", извика Гордо.

"Тогава вече няма да работиш сам през нощта", каза Ланки. "Ще помоля друг елф да работи тази смяна с теб. А ако имаш нужда от почивка за закуска, ще трябва да излизаш от библиотеката".

"Обещавам - отвърна съжаленият Гордо. "Ще ти помогна и да поправиш книгите, които бяха изядени от мишката".

Елфът Гордо спази обещанието си. Той никога повече не ядеше бисквити, докато работеше. Понякога, по време на нощната им смяна, той и колегата му виждали силуета на черна котка, която наблюдавала рафтовете на библиотеката на Дядо Коледа.