Малкият елен

Да тегли шейната на Дядо Коледа е голяма чест за северния елен. Всяка година елфите от Holhooja организират поредица от събития, за да изберат щастливите северни елени, които ще станат част от екипа на Дядо Коледа. Животните трябва да са бързи и да не се страхуват от тежка работа. Някои от тях са толкова талантливи, че в крайна сметка биват избирани много години подред.

Такъв е случаят с Лауст, млад северен елен, който за трети път е избран да бъде част от екипа на Дядо Коледа. Въпреки че Лауст е по-малък от много други северни елени, той има специален талант: чувствителният му нос е в състояние да възприема промените във времето и да предсказва бурите. Това умение позволява на Дядо Коледа да коригира курса на полета си по света, без да изостава с доставката на подаръци. Лауст се гордее с оригиналния си талант и приема отговорностите си много сериозно!

On the morning of December 24th, Laust had a bad surprise: he woke up with a nasty cold. Achoo! Achoo! He could not stop sneezing and his eyes kept watering. Poor little Laust was in great distress. How could he possibly predict the weather with such a stuffy nose?

Тъй като не искал да загуби мястото си в екипа на шейната на Дядо Коледа, Лауст отишъл при Малта, северния елен, който живеел в обора му, и я помолил за съвет. Малта била наречена "балерината", защото обувките ѝ били толкова деликатни, че винаги изглеждало, че прави поанти. Може и да изглеждала крехка, но била силна и здрава.

"Бедният Лауст", каза тя на малкия елен със студенина. "Аз никога не съм боледувала, така че не знам как да те посъветвам. Може би би могъл да намериш начин да се потиш колкото се може повече, за да отмиеш вируса от тялото си?"

Laust decided to try Malta’s suggestion. He covered his back with three thick blankets and got as close as he could to the fireplace where an intense fire was burning. Soon the little reindeer began to get very hot and big drops of sweat got his fur wet. Achoo! Achoo! Laust was not feeling any better and he began to sneeze again. Предложението на Малта не подейства.

Разтревожен, Лауст реши да поговори с приятеля си Кайно, млад елен, който също беше избран да тегли шейната на Дядо Коледа.

"Толкова съм разочарован, че имаш настинка - каза Кайно. "Наистина очаквах с нетърпение да обиколя света с теб".

"Трябва да ми помогнеш да намеря решение", каза Лауст. "Наистина искам да помогна на Дядо Коледа да достави подаръците тази вечер".

"Ами ако опиташ да изплакнеш муцуната си със солена вода?" - предложи Кайно. "Може би това ще отпуши носните ти пътища."

Laust tried what his friend had suggested. He heated water and salt in a teapot with a long spout. He inserted the spout in one nostril, poured in some water then inserted it into the other nostril and poured in more. Achoo! Achoo! The poor little Laust started to sneeze even louder. Предложението на Кайно не проработи.

Отчаян, Лауст отишъл да се срещне с известния Поро. Той бил много мъдър стар елф от клана Холхуя, елфите, които отговаряли за благосъстоянието на северните елени. Поро бил пенсионер от много години и прекарвал дните си, седнал в хамака си, мислейки.

"Скъпи господарю Поро, много съжалявам, че ви безпокоя, но имам сериозен проблем."

"Какъв проблем би могъл да имаш, който да те тревожи толкова много, млади северни елене?" - попитал Поро.

"Три години подред ме избираха в отбора на шейните, защото чувствителният ми нос ми позволява да предвиждам температурните промени. Но се простудих ужасно и сега не мога да усетя нищо!"

"Но доставката на подаръците ще се състои тази вечер", каза елфът Поро.

"Знам - отвърна Лауст, - затова трябва да се оправя веднага".

"Някои неща не могат да се прибързват", каза Поро. "Почивката и времето са подходящият лек за настинка".

"Няма ли някакво чудодейно лекарство?" - попита Лауст със сълзи в очите.

Отчаянието му докосна сърцето на стария елф. Поро излезе от хамака си и сложи ръка на главата на животното.

"Нямаш треска." "Това вече е нещо!" "Мисля, че може би имам решение за теб... Помоли един елф от Холуджа да ти приготви тройна дажба вълшебен лишей." "Ако успееш да изядеш всичко и да пиеш много вода, може би ще се почувстваш по-добре по-бързо."

С изпълнено с надежда сърце Лауст отишъл при един от елфите на Холхуджа, който приготвял храната за северните елени. Той успял да убеди елфа да му даде тройна дажба вълшебен лишей - специалната отвара, която позволява на северните елени да летят.След това той изпил съдържанието на четири кофи вода. Отначало Лауст се почувствал малко замаян, но магията бързо започнала да действа. Лауст най-накрая успял да диша през носа си! Той бил развълнуван!

Малкият северен елен пристигнал точно навреме в обора, където Дядо Коледа подготвял шейната си за нощта.

"Най-накрая си тук!" - каза Дядо Коледа. "Вече се притеснявах."

"Ахууу! Ачооо! Ахууу!"

О, не! Лауст може и да се чувстваше пълен с енергия, но голямото количество вълшебен лишей, което беше изял, имаше страничен ефект: той не можеше да спре да киха!

"Всичко ли е наред, Лауст?" - попита Дядо Коледа разтревожено.

“Achoo! I’m fine, Santa. I’m just sneezing a little. Achoo!”

"В достатъчно добра форма ли си, за да дойдеш с мен тази вечер?" - попита Дядо Коледа.

"Абсолютно!" "Може и да кихам, но носът ми все още работи." " Ахууу!" - отговори Лауст с ентусиазъм.

"Елате с нас тогава", каза Дядо Коледа. "Време е да тръгваме за голямата доставка на подаръци!"

Въпреки кихането си Лауст успява да предвиди промените във времето и Дядо Коледа успява да достави навреме подаръците на всички деца, които са в добрия му списък. И до днес малкият елен с чувствителен нос продължава да бъде част от ежегодния екипаж на Дядо Коледа. Някои хора, които обичат да наблюдават небето на Бъдни вечер, казват, че ако наистина обърнете внимание, понякога можете да чуете далечно кихане, идващо от голямото звездно небе.