Летящата зебра - Истории за селото на Дядо Коледа - PNP

Един ден петима елфи се наслаждават на пикник край селото на Дядо Коледа, когато ги връхлита бурен северен вятър!

Първият елф, Ретки, намерил пътя към дома, като последвал червена звезда на хоризонта.

Вторият елф, Кьоки, се прибрал у дома по пощата.

Третият елф, Кара, беше холуя - един от елфите, които обучават елените на Дядо Коледа. Свикнала да се движи по силни въздушни течения, за да помага на своите приятели северни елени да летят, тя се остави на вятъра да я отнесе чак до средата на Африка.

"Толкова съм далече от Северния полюс!" - помисли си тя. "Как изобщо ще намеря пътя към дома?"

Кара беше много изобретателен елф, способен да намира решения и на най-трудните проблеми. За щастие беше успяла да запази раницата си. Тя я отвори и извади от нея отвара, направена от вълшебен лишей, който расте точно до селото на Дядо Коледа.

С отварата в ръка Кара се приближи до група зебри и използва инстинкта и опита си, за да избере най-бързата от групата. Тя потупа козината му, разчеса гривата му и му даде да изпие малко от отварата. Когато зебрата вдигна копита от земята, Кара се качи на гърба ѝ и двамата полетяха обратно към селото на Дядо Коледа. Дядо Коледа беше там, за да ги посрещне с обичайния си весел смях. "Хо хо хо хо! Мила зебра, как мога да ти се отблагодаря за това, че върна един от моите изгубени елфи у дома?" - попита той.

Зебрата се наведе към Дядо Коледа и прошепна нещо тайно в ухото му.

Същата година малцината щастливци, които успели да видят Дядо Коледа и шейната му в голямата нощ, щели да видят, че един от елените няма рога на главата си... и има черно-бяло раирано палто. Малката зебра беше много щастлива от наградата си.

За Кара възможността да спи отново в собственото си легло беше достатъчна награда! Тя пожела лека нощ на Ретки и Кьоки и се надяваше, че и другите им двама изчезнали приятели скоро ще намерят пътя към дома.